113 ДИМИТЪР СТОЙКОВ ЦОЦОРКОВ е син на СТОЙКО ЦОЦОРКОВ и внук на Атанас Цоцорков, брат на десятника от Априлското въстание хаджи Стойко Цоцорков. Роден е в Панагюрище на 4.12.1904 г. Починал на 28.09.2000 г. Баща му е монтирал първата инсталация за производство на петмез в града - сладък гъст захарен сироп от преработката на захарна тръстика или захарно цвекло. Поддържал е и пътническа линия с файтони от Пазарджик до Панагюрище. Майка му Стойна Стоянова Цоцоркова е от Рода Джамбазови. Той има две сестри - Пенка и Мария, и брат Лука. Сестрите му се запознават с ергени от София и по-късно се омъжват там. Първият дипломиран кинооператор в града, основоположник на киното в читалище "Виделина" през 1929 г. Това събитие е съпътствано с построяването на читалищната сграда. Димитър Цоцорков започва редовни кинопрожекции и така поставя началото на читалищното кино в града. Той е признат за цялостната си дейност за доайена на техническия прогрес в планинското градче. Необходима е била много вяра, за да се превъзмогне консерватизмът и да се привлекат към магията на киното боязливите, недоверчивите и непросветените.

Ето защо Димитър Цоцорков използва изпитано средство - рекламата. Прави дървена клетка с формата на квадрат, залепва по стените му киноафишите, а читалищният работник Стефан Тухчиев се вмъква в нея и обикаля града. Пред него има кларнетист, който с музиката си събира любопитните. Привечер Тухчиев свети отвътре с фенер - така подвижната реклама се обзавежда и със светлинни ефекти. За запазване на морала читалищното ръководство взима решение ученичките да гледат филмите от балкона, а учениците - от партера на читалищния киносалон. Неописуемо впечатление правят филмите на Чарли Чаплин - „Светлините награда", „Модерни времена" и др. От 1 януари 1933 г. в Панагюрище започва ерата на говорящото кино. Няколко месеца по-късно е пусната първата автобусна линия Панагюрище - София и автобусите на Стойо Юруков редовно доставят най-новите филми. „Тарзан" с Джони Вайсмюлер и Марийн 0,Съливан става еталон за взаимопомощ и добродетелно ст, а „Мики Маус" и „Лаурел и Харди" карат зрителите да се превиват от смях. Съветските филми „Чапасв", „Тринадцать", „ Пътният лист за живота" учат на мъжество и достойнство. И всичко това идва от вълшебството на светещото прозорче, зад което са Димитър Цоцорков с помощниците си Цвятко Баров и Лука Цвятков Карайлев. През 1938 г. френският киноапарат е заменен с германската машина „Ерко", а качеството на прожекциите се повишава. Идват и новите кино-шедьоври: „Крачун и Малчо", „Възкресение", „Парижката Света Богородица"...

Димитър Стойков Цоцорков решава да осъществи и мечтата на живота си - да създаде свое кино. В най-несигурното време ( непосредствено след 9 септември 1944 г.) започва да строи нов киносалон. Напразни са усилията на неговите приятели, които го разубеждават с аргумента, че скоро всичко ще бъде държавно. На 24 май 1947 г. киносалонът е открит с прожекцията на съветския филм „Сине мой" и получава името „Модерен театър". Точно след една година киното е национализирано, но Димитър Цоцорков не пада духом, макар и да му е мъчно. И продължава да служи на седмото изкуство все така непринудено и всеотдайно. Днес неговото кино е една от емблематичните културни институции в Панагюрище.

Димитър Цоцорков е един от първите електротехници в Панагюрище. Поддържа генератора в Джуджевата къща и електрифицира хавлиената фабрика "Оборище". Като дългогодишен технически ръководител на Промкомбинат "Г. Бенковски" е основоположник на тухларното и керемидено производство в града. През 1949 г. в тухларната в местността „Мерул" неговите работници братя Дейкови откриват световноизвестното Панагюрско златно съкровище. Той организира съхранението и предаването му на градските власти с Кръстьо Патърчанов поставят началото на пластмасовото производство в града, откъдето се обособява завод „Бунай", който полага основите на МЗ „Оптикоелектрон". Изявен рационализатор, един от първите шофьори, мотоциклетисти и колоездачи в Панагюрище. Носител е на медал За заслуги към Панагюрище и е избран за почетен член на Панагюрското възрожденско читалище „Виделина". От брака си с ТОТКА ПУПЕКОВА имат трима сина: СВЕТОМИР, ЛЪЧЕЗАР и ДИМИТЪР.

ТОТКА ТОМЕВА ПУПЕКОВА е родена на 7.03.1911 г. в гр. Панагюрище. Съпруга на ДИМИТЪР СТОЙКОВ ЦОЦОРКОВ и майка на СВЕТОМИР, ЛЪЧЕЗАР и ДИМИТЪР ЦОЦОРКО-ВИ. Тя е дъщеря на Томе Пупеков, син на героя от Априлското въстание Стоян Пупеков, който е тежко ранен в боевете и по-късно умира от раните си. Неговата пушка и история се съхраняват в Историческия музей на Панагюрище. Томе Пупеков и синът му Стоян създават каучуковата фабрика „Корона" в Пазарджик, национализирана през 1947 г. Те са и основатели на Радикал-демократическата партия в Пазарджик. Майката Цвята Пупекова е от рода Деени-чини. Нейният брат е известният в миналото панагюрски лекар д-р Петър Димитров Дееничин. Тотка Пупекова има двама братя: Стоян и Димитър, и сестра Лушка. Стоян се жени за Анастасия Димитрова от Пазарджик и има две дъщери - Цеца и Маргарита. Димитър умира млад. Лушка се омъжва за Иван Павлов Делира-дев от Панагюрище и има две деца - Татяна и Павел.

Тотка Пупекова е личност с богата душевност, артистичност и човечност. Дългогодишна активна участничка е в театралните и музикални формации на читалище „Виделина". Основна причина да се разделят със съпруга си Димитър Цоцорков е нарушаването на патриархалните традиции в провинциалния град като кръщава първородния им син не на името на свекъра си Стойко, а Светомир. Това оригинално име е измислено от нея и олицетворява копнежа й към светлия мир в онези трудни военни години на започналата Втора световна война. До края на живота си тя не поглежда друг мъж. Учителства в различни селища от Пловдивско. Сама (с помощта на децата си) построява през 1960 г. нова къща на ул. „Иван Комитата" в Панагюрище, а електрическата инсталация прави синът й Лъчезар с помоща на брат си Димитър.

Тотка Пупекова се радва на компанията и приятелството на много панагюрски интелектуалци: Цонка и Николай Сугареви, Руска и д-р Григор Абаджиеви, Мария и д-р Ташо Герджикови, Милка и д-р Тодор Иванови, Катя Джолова и др. Тя се пенсионира окончателно през юни 1970 г. в малкото гранично селце Жерка, община Кирково, Кърджалийски окръг. В Родопите тя доброволно работи на няколко места след навършване на редовния стаж за пенсия. Умира на 64 годишна възраст на 20.12.1975 г.